valcanyon (Валентин Миленов)
783 1814
Jun 14, 2022, 10:58 PM

Две сълзи 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
307 0 3
                    Две сълзи

 

Един мой Живот, една моя борба,

седя сега и пиша с тъга мойте слова.

Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,

две сълзи, от едната и от другата ми страна.

 

Тези две сълзи изгарят моето лице,

а сърцето ми ще изскочи сякаш от мен.

Душата ми и тя е тъжна, душата на дете

и мисля за тях, за децата ми и нощ и ден.

 

Какво ли правят, милите мой деца сега,

защо те не потърсят своя роден баща?

От тях идва само тъга и една гола тишина,

и това изпълва душата ми с много тъга!

 

Защо така мой мили деца?Аз съм вашия татко,

а как ви люлеех на ръце, и теб и твоя батко.

Знам че и вие някога ще станете бащи

и ще разберете тогава как сърцето боли!

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??