Две сълзи
Две сълзи
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице,
а сърцето ми ще изскочи сякаш от мен.
Душата ми и тя е тъжна, душата на дете
и мисля за тях, за децата ми и нощ и ден.
Какво ли правят, милите мой деца сега,
защо те не потърсят своя роден баща?
От тях идва само тъга и една гола тишина,
и това изпълва душата ми с много тъга!
Защо така мой мили деца?Аз съм вашия татко,
а как ви люлеех на ръце, и теб и твоя батко.
Знам че и вие някога ще станете бащи
и ще разберете тогава как сърцето боли!
© Валентин Миленов All rights reserved.
