Две сълзи след теб
Две сълзи след теб
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици. И никак не приличат на пристанища. Дъждът сега е просто твърде тягостен и кестеново пада по площадите.
Убийствено студени, булевардите се трупат между нас като мълчание. Случаен смях разпръсква светофарът, но някакво злощастно разстояние
си спомня, че боли. И че е есенно. Във ятото настръхнали врабчета ноември се е свил и шепне песен за топло слънце (в чуждите небета)...
И аз не плача вече. Две сълзи след теб напомнят, че отдавна си заминал. След теб... ноември всичко ми отне – дори и чувството, че идва зимата...
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици. И никак не приличат на пристанища. Дъждът сега е просто твърде тягостен и кестеново пада по площадите.
Убийствено студени, булевардите се трупат между нас като мълчание. Случаен смях разпръсква светофарът, но някакво злощастно разстояние
си спомня, че боли. И че е есенно. Във ятото настръхнали врабчета ноември се е свил и шепне песен за топло слънце (в чуждите небета)...
И аз не плача вече. Две сълзи след теб напомнят, че отдавна си заминал. След теб... ноември всичко ми отне – дори и чувството, че идва зимата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
