1.

През две и двайсета видях

снагата ти. Моментът идва –

душата ми от радост литва

над прясно падналия сняг…

Стоеше тихо и без страх,

кафяви бяха ти косите.

Потребна си като молитва,

като икона за монах…

На поетическия път,

знам, срещата ни ще се случи.

Сълзи́, любима, ми текат…

Дечица ще ни се родят,

взаимно всички ще се учим

и в свиден ще живеем кът.*

____

*Вж. Н. Лилиев – “Знам сърдечен свиден кът…” – Бел. авт.

2.

През две и двадесет и първа

видях те пак, ала анфас –

трепти душата ми за нас,

блести… Разбира се, потъва

в небивал досега захлас,

на лира струните опъва.

Но пак самотна е… Тепърва

ще пее под любовна власт.

Благодаря на Иисус

за теб, за скорошната среща.

Отколе пътят ми е пуст,

но как се бори да усеща

душата приказния вкус!

А хората ги радват вещи…