Nov 16, 2021, 8:41 PM  

Две видения

891 0 0

1.

 

                           Знам сърдечен свиден кът...

 

                                                Николай Лилиев

 

През две и двайсета видях

снагата ти. Полека идва 

моментът и душата литва

над прясно падналия сняг…

 

Стоеше тихо и без страх,

кафяви бяха ти косите.

Потребна си като молитва,

като икона за монах…

 

На поетическия път,

знам, срещата ни ще се случи.

Сълзѝ, любима, ми текат…

 

Дечица ще ни се родят,

взаимно всички ще се учим

и в свиден ще живеем кът.

 

 

2.

 

През две и двадесет и първа

яви ми се – тоз път анфас,

но виждах те неясно аз.

Блести душата ми, потъва

 

в небивал досега захлас,

на лира струните опъва...

Но пак самотна е Тепърва

ще пее под любовна власт.

 

Благодаря на Иисус

за теб, за бъдещата среща.

Отколе пътят ми е пуст,

 

но как се бори да усеща

вълшебния душата вкус!

А хората ги радват вещи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Бурназов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...