Две за лев
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно.
Кой храни народа с коприна?
Два броя за левче!
А дрехите – все европейски!
Срамът ми се стече –
и аз съм герой във пиеската.
Така е! Не можем
с цървули по дивия запад!
Естествена кожа!
А вкъщи – чорбица от лапад.
Десетки чували!
Боричкане страшно настава.
Два вносни парцала
обличат горката държава!
За тези, които
си нямат във джоба монета,
програма гласуват,
разгласят, че тя е приета.
На друга опашка
реди се народът послушен.
Не ви ли е страшно?
Въпросът душата промушва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени