Двете половини на душата
Душата си на две разцепих
и орязах двете ù половини.
Едната част на тебе я отдадох,
не се замислих, че ще я подминеш.
А останалата част оставих,
прикрих я тайно от бръснача,
но от скръбта не я избавих,
измъчих я и аз ù бях палачът.
Пожертвах я, за да остане цяла.
Понеже струите от кръв шуртяха,
покрих я на умората със шала,
но нескопосаните шевове личаха.
Подхвърлих ти я, за да бъде твоя!
На мен половината не ми достигна,
за да запазя вярата, покоя
и да замажа своята наивност.
А мъчих се, не знаеш как се мъчих
да я запазя цяла след провала,
скрепявах я наново и я кърпих.
Обличах я със името "Раздяла".
Не знаеш ти обаче, че ми втръсна
да я пробождам нощем със иглите.
Не успях на кьораво да я закърпя,
затова съдрани са стените.
Затуй ти, ако можеш, събери я,
но не забравяй, тя е разделена,
защото всъщност бе кутия,
със калпаво лепило залепена.
Не се разпадна тя, защото
от обич беше отмаляла.
Или пък дето със жестокост
възлите ù бях разпрала.
Душата ми на две се скъса,
защото и прецизно да я срежеш,
страните две са. Винаги е мръсно
да извъртиш бръснача и да я зарежеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
