Душата си на две разцепих

и орязах двете ù половини.

Едната част на тебе я отдадох,

не се замислих, че ще я подминеш.

А останалата част оставих,

прикрих я тайно от бръснача,

но от скръбта не я избавих,

измъчих я и аз ù бях палачът.

Пожертвах я, за да остане цяла.

Понеже струите от кръв шуртяха,

покрих я на умората със шала,

но нескопосаните шевове личаха.

Подхвърлих ти я, за да бъде твоя!

На мен половината не ми достигна,

за да запазя вярата, покоя

и да замажа своята наивност.

А мъчих се, не знаеш как се мъчих

да я запазя цяла след провала,

скрепявах я наново и я кърпих.

Обличах я със името "Раздяла".

Не знаеш ти обаче, че ми втръсна

да я пробождам нощем със иглите.

Не успях на кьораво да я закърпя,

затова съдрани са стените.

Затуй ти, ако можеш, събери я,

но не забравяй, тя е разделена,

защото всъщност бе кутия,

със калпаво лепило залепена.

Не се разпадна тя, защото

от обич беше отмаляла.

Или пък дето със жестокост

възлите ù бях разпрала.

Душата ми на две се скъса,

защото и прецизно да я срежеш,

страните две са. Винаги е мръсно

да извъртиш бръснача и да я зарежеш!