Двойка
Във училището Стойка,
днес отново има двойка.
И запита вечер мама,
да не би да е измама?
Снощи цяла вечер учи,
как на препит не сполучи?
Заговори тихом Стойка,
уж немлъкваща девойка:
мамо, как да заброя?
Щомто цифри замълвя,
ме засипват цял порой,
мигом бедствия безброй!
Казвам аз едно и две,
и до тук ми е добре,
ала стигна ли до три,
все започва да вали.
А в училището цяло,
покрив малко е остало.
Чет'ри казвам, после пет
и като че самолет,
вънка преминава влака
да говоря ме не чака!
А пък щом ли, кажа седем,
вятър все задухва леден
и от три позавлажнели,
всички дружно мръзнем цели!
И за осем или девет,
вече с маркер ме зацелят!
А вода ли им попадне,
ще суша се чак до пладне!
Мамо, аз да заброя
чак до десет се боя!
И като завърши бройка,
и достигна докъм двойка,
то учителя ми мил
за оценка я броил.
Тъй ли? Заговори мама,
стига, Стойке, с таз' измама!
Как ще можеш преброиш,
като в час спокойно спиш?
А след сън се щом събудиш,
двойка само ще заслужиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
