kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
9.07.2006 г., 0:52 ч.  

Двойник 

  Поезия
707 0 5

На онзи бряг, той се изправи

и викна ми:

- Елa при мен !


А аз, стоях на моя остров

и гледах го –

немигащ

и студен.

 

- Аз, казва ми,

съм твойто бъдеще.


Аз имам всичко –

слава, власт, пари...


Аз зная –

не живееш във оскъдици,

но и богат, съвсем не си!

 

Аз зная –

ти, не търсиш щастие.


Но и не си, съвсем кретен,

като онези –

гдето бачкат в шахтите

и в цикъла,

повтарят всеки ден.

 

Като онез –

где гонят само вятър.


Где вярват в разни там, неща...


Те, просто са пионки от театър.


Нали, не си от тях? 


Ела!

 

Изслушах го безмълвно, но в душата

със злоба червей завъртя свредло...


Погледнах към небето и земята

на моя остров – светещо око.

 

Изслушах го

и мислех в тишината:

Къде да ида?

Накъде сега

да плувам?


През морето – във водата?


Към океана – или към брега?

 

Но чух...

Видях го в мрачината –

ръце две мои

с моето лице...


Бях аз

и бях заел позната,

до болка,

стойка –

поза...

На леке.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??