Двойник
На онзи бряг, той се изправи
и викна ми:
- Елa при мен !
А аз, стоях на моя остров
и гледах го –
немигащ
и студен.
- Аз, казва ми,
съм твойто бъдеще.
Аз имам всичко –
слава, власт, пари...
Аз зная –
не живееш във оскъдици,
но и богат, съвсем не си!
Аз зная –
ти, не търсиш щастие.
Но и не си, съвсем кретен,
като онези –
гдето бачкат в шахтите
и в цикъла,
повтарят всеки ден.
Като онез –
где гонят само вятър.
Где вярват в разни там, неща...
Те, просто са пионки от театър.
Нали, не си от тях?
Ела!
Изслушах го безмълвно, но в душата
със злоба червей завъртя свредло...
Погледнах към небето и земята
на моя остров – светещо око.
Изслушах го
и мислех в тишината:
Къде да ида?
Накъде сега
да плувам?
През морето – във водата?
Към океана – или към брега?
Но чух...
Видях го в мрачината –
ръце две мои
с моето лице...
Бях аз
и бях заел позната,
до болка,
стойка –
поза...
На леке.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
,без умисъл да те засегна!Малка шегичка
