25.02.2008 г., 7:58

Дворът

1.4K 0 9

ДВОРЪТ

 

При баба Тодора

живели на двора

и спели в обора

козица рогата

и кравата Ката.

Живеели още:

кокошка кодошка,

една патка Златка,

дебел гъсок свадлив

и млад петел красив.

Сутрин от стобора

с весел глас звънлив

Петльо будел двора

на баба Тодора.

Ката и козата

отивали в полята

да хапват сенце

и сбират млекце.

Дебелият гъсок

в пенливия поток

къпел Златка-патка

във водата хладка.

Опустявал дворът.

Само край обора

 пъстрата кокошка

търсела си брошка.

Петльо се оглеждал,

пера си подреждал.

Цял ден от стобора

зорко пазел двора

на баба Тодора.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че било хубаво при теб, ще чета с удоволствие!!!
  • Радвам се,че съм събудила усмивките ви,мили ми откровеници!
    Благодаря за добрите думи и чувства!
    Вълчо,за теб ще се опитам да открия адреса на Баба Тодора...
    Не мога да ти откажа,приятелю...
  • ех,тази баба Тодора....
    ако й знаеш адреса,дай го насам!
    вълчо ще й пази двора!!!
    хич не ме е срам!
    поздрави от сърце...Лилинко!
  • Много хубаво и много усмихва.
    Поздрави, Лили.
  • Ех, че готино...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...