Feb 25, 2008, 7:58 AM

Дворът

1.4K 0 9

ДВОРЪТ

 

При баба Тодора

живели на двора

и спели в обора

козица рогата

и кравата Ката.

Живеели още:

кокошка кодошка,

една патка Златка,

дебел гъсок свадлив

и млад петел красив.

Сутрин от стобора

с весел глас звънлив

Петльо будел двора

на баба Тодора.

Ката и козата

отивали в полята

да хапват сенце

и сбират млекце.

Дебелият гъсок

в пенливия поток

къпел Златка-патка

във водата хладка.

Опустявал дворът.

Само край обора

 пъстрата кокошка

търсела си брошка.

Петльо се оглеждал,

пера си подреждал.

Цял ден от стобора

зорко пазел двора

на баба Тодора.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, че било хубаво при теб, ще чета с удоволствие!!!
  • Радвам се,че съм събудила усмивките ви,мили ми откровеници!
    Благодаря за добрите думи и чувства!
    Вълчо,за теб ще се опитам да открия адреса на Баба Тодора...
    Не мога да ти откажа,приятелю...
  • ех,тази баба Тодора....
    ако й знаеш адреса,дай го насам!
    вълчо ще й пази двора!!!
    хич не ме е срам!
    поздрави от сърце...Лилинко!
  • Много хубаво и много усмихва.
    Поздрави, Лили.
  • Ех, че готино...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....