Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
144 1025
15.05.2021 г., 6:55 ч.

Дядо Добри 

  Поезия » Гражданска
604 0 4

  На Светеца от с. Байлово

 

Като притча[1] може да звучи,

но чувам още как ечи:

Дядо Добри - доброта!

В душата - светлина!

 

Отдавна той се е родил,

много църкви подобрил!

Човечец дребен, слаб, немощ

със светлинна сила ощ’[2]!

 

Живял е в скромност, нищета,

аскет в живота с глухота.

Събирал всяка той стотинка

в жега, студ без топлинка.

 

Дарявал всичко от душа

каквото може и успя

да реставрира манастири,

да станат те красиви!

 

На катедралата с любов,

напук[3] живота ни суров,

показа що е то дарител,

на вяра най-голям пазител!

 

Старец, що отделя от трохата,

преживял е някога войната,

отрекъл се преживее от комфорт,

ни учи що морал е и подход!

 

Душата свети като огледало!

Измерва красотата с удар на клепало[4]!

И този звук до днес звучи,

дай Боже, душите тъмни да спаси!

_________________________________________________

[1] Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото.

[2] нареч. Диал. Още.

[3] нареч. На инат, обратното на това, което някой иска.

[4] Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??