Дядо Добри
На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина!
Отдавна той се е родил,
много църкви подобрил!
Човечец дребен, слаб, немощ
със светлинна сила ощ’[2]!
Живял е в скромност, нищета,
аскет в живота с глухота.
Събирал всяка той стотинка
в жега, студ без топлинка.
Дарявал всичко от душа
каквото може и успя
да реставрира манастири,
да станат те красиви!
На катедралата с любов,
напук[3] живота ни суров,
показа що е то дарител,
на вяра най-голям пазител!
Старец, що отделя от трохата,
преживял е някога войната,
отрекъл се преживее от комфорт,
ни учи що морал е и подход!
Душата свети като огледало!
Измерва красотата с удар на клепало[4]!
И този звук до днес звучи,
дай Боже, душите тъмни да спаси!
_________________________________________________
[1] Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото.
[2] нареч. Диал. Още.
[3] нареч. На инат, обратното на това, което някой иска.
[4] Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
The work is a contestant:
