Порутен стар дувар, обрасъл с бурен,
изгнила порта, виснала на тел,
надничат зад рисунъка ажурен
на мрежата, която е изплел
сред клонките на шипковия храст
един тантурест паяк. Само той
единствено все още има власт
над спомените в този дом. Покой
и тиха горест тегнат. Уморено
и глухо скърца старият чардак
под стъпките на вятъра. Студено
от входната врата полъхва мрак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация