Дявол
Дявол си! Такъв ли те намерих?
А имах избора сред толкова мъже…
Небето като хищник се озвери,
/мамка му, проклетото небе…/
И нещо в мене се стопи набързо.
/Принцът вече не е онзи маг,
който със копнеж към мене бърза
да прекрачи жаден моя праг.../
И влакове, и спирки, нощни гари,
прекосяват мислите ми със тъга.
Като лудите, припалвам по цигара
и по детски още вярвам в чудеса.
Дявол си! Такъв ли те намерих?
Да можеше да имам друг живот…
Наместо туй се влюбих във химера,
а химерите... далеч не са любов.
03.01.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
