Дъга - едно добро знамение
Щом дяволът раздавал лошотията,
излял е с кофи жлъчката в душите
Дори зад овчи кожи да се криете,
то вълча същност не остава скрита.
Катранът не пожалил - от казаните,
родили ви години -високосни.
Умира птицата ако я хванете,
изсъхва цвете, ако ви докосне.
И радват ви смъртта и пепелищата,
усмивката не слиза от лицата
и гордост ви е дупката - от нищото,
отляво, на местото на сърцата.
Горчат ми пак сълзите и солено е,
сърцето мое - раковина морска.
За силните, от люлка отредено е,
да дъвчат хляб горчив и злоба хорска.
Но няма как от вашите безумия,
щурците ми сред лято да не пеят
И светлите ми юнски пълнолуния,
напук на вас по- ярки ще изгреят!
Изкърпвам си пробойните с търпение,
и знам ще грейнат утре звездопади,
или дъга - едно добро знамение,
ще се роди за мен сред дим и клади...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
