Дъга на любовта
Нашата среща
без време, кармична
промени сякаш
съдбата безлична...
Аз - пак сама,
без вяра, убита.
Ти - още тъжен
с мъка нескрита...
От погледа светъл
и огъня мой,
дъга появи се
след летен порой!
Сребристо-зелена
от твойте очи,
оранжево-златна
кат мене блести.
След облаци черни
и бури жестоки,
след хора неверни,
скърби дълбоки,
в небето още тъмно
слънцето проблясва
и хоризонтът нов е
със дъга прекрасна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
