14.05.2007 г., 23:18

Дъх на лято

665 0 5
Изопната и дива - несломена,
затичана през пътища, слънца,
нагорнища, надолнища превземам
във вихъра на устремния танц!

Зарежда ме зеленото в тревите
и въздуха напиращ върху клоните,
опиват ме, изгарят ме лъчите!
О, лято - ти, царица на сезоните!

Под топлия загар на светлината,
в напрегнатия мускулен импулс
на тялото, е сладката разплата
за бурния туптеж на моя пулс!

Сред златните отблясъци на лятото,
под жежкото, изпънато небе,
отпивам дъждовете му изплакани -
солена глътка в жадното море!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....