May 14, 2007, 11:18 PM

Дъх на лято

  Poetry
673 0 5
Изопната и дива - несломена,
затичана през пътища, слънца,
нагорнища, надолнища превземам
във вихъра на устремния танц!

Зарежда ме зеленото в тревите
и въздуха напиращ върху клоните,
опиват ме, изгарят ме лъчите!
О, лято - ти, царица на сезоните!

Под топлия загар на светлината,
в напрегнатия мускулен импулс
на тялото, е сладката разплата
за бурния туптеж на моя пулс!

Сред златните отблясъци на лятото,
под жежкото, изпънато небе,
отпивам дъждовете му изплакани -
солена глътка в жадното море!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...