Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
28.03.2017 г., 11:05 ч.

Дъх на момина сълза 

  Поезия » Друга
1216 11 13

Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести,
усмихва се и маха – че е жива.
Едно дете усети я почти,
но другите не мислеха наивно.
Остана дъх на момина сълза –
омаен и пленяващ сетивата
и някаква объркана оса,
която не откриваше цветята.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??