12.10.2019 г., 10:26

Дъжд...

535 0 0

 

Дъжд...

 

Първо дойде Предчувствието

изпреварило сетивата...

 

А после и Усещането,

че Нещо неизбежно

предстои́ да се случи –

направи въздухът на вятър...

 

... И ливна: Дъжд!...

 

– Възраждащ...

–Освежаващ...

 

Опиянени от озон и билки,

на капките през чистите и слънчеви лъчи

цветята с удивление видяха

Свят създаден само:

– от Красота,

– Хармония

– и Лудост...

 

... Защото Радостта

ги беше ослепила –

за Реалността,

все о́ще непозната,

че всеки дъжд

и много кал оставя по земята!...

 

12.10.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...