19.08.2012 г., 12:02

Дъжд

Поезия » Друга

535 0 2

Дъжд

Дъжд намокри

лицето ми.

Разплака

душата ми.

Дъжд

нека вали.

Горчилката

от мен изпи.

Но пак го обичам,

вземах го в ръце.

Нищо че ми стана

малко студено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariqslavova1947 (Мария)

Благодаря Ви Виолета.И все пак дъжда е хубаво нещо,когато трябва да те разхлади и отхвърли от лицето ти лоши мисли.

2012-08-20T14:07:54+03:00
Wali (Виолета Томова)

Доловен миг. Поздрави!Wali/Виолета Томова/

2012-08-19T18:34:41+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0