Дъжд
Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми.
Дъжд
нека вали.
Горчилката
от мен изпи.
Но пак го обичам,
вземах го в ръце.
Нищо че ми стана
малко студено.
© Мария All rights reserved.
Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми.
Дъжд
нека вали.
Горчилката
от мен изпи.
Но пак го обичам,
вземах го в ръце.
Нищо че ми стана
малко студено.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...