Дъжд
Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми.
Дъжд
нека вали.
Горчилката
от мен изпи.
Но пак го обичам,
вземах го в ръце.
Нищо че ми стана
малко студено.
© Мария All rights reserved.
Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми.
Дъжд
нека вали.
Горчилката
от мен изпи.
Но пак го обичам,
вземах го в ръце.
Нищо че ми стана
малко студено.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...