Дъжд
В приспивната гальовност на дъжда -
безценен дар за теб от небесата,
забравяш стародавната вражда
със своя малък остров - самотата.
Там някъде се носи веселба.
Кикотят се изискани кокони.
Там всеки води някаква борба.
Там всеки нещо търси, нещо гони.
Китарен вой. Глух стон на контрабас.
Безцветен алт, изсипал се на воля.
И звън на чаши. Хващам се на бас,
че всеки вече вае своя роля.
Приклякване. Подлагане на крак.
Усмивки. Шепот. Погледи. Поклони.
Такава е играта - няма как,
настига само този, който гони.
А ти, какво настигаш тук, в дъжда?
В красивото му, кротко шумолене?
Екстаз и болка? Блясък и ръжда?
Олтар, пред който падаш на колене?
Наистина, какъв кошмарен фарс!
Какъв апокалипсис за душата!
Да беше се родил поне на Марс,
а то, за жалост - тука, на земята.
Не се самобичувай! В този свят
на тебе друга участ ти се пада.
Не чувстваш ли колко си богат -
далеч от тая пошла клоунада?
Далеч от "светила" и от "звезди" -
тук в този дъжд, дошъл като причастие,
в което може стих да се роди,
а с него - и голямото ти щастие...
*Снимката е на comeon (Септември)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
