В приспивната гальовност на дъжда -
безценен дар за теб от небесата,
забравяш стародавната вражда
със своя малък остров - самотата.
Там някъде се носи веселба.
Кикотят се изискани кокони.
Там всеки води някаква борба.
Там всеки нещо търси, нещо гони.
Китарен вой. Глух стон на контрабас.
Безцветен алт, изсипал се на воля.
И звън на чаши. Хващам се на бас,
че всеки вече вае своя роля. ...