23.05.2023 г., 14:26

Дъжд

1K 0 0

Дъждът вали навън без спирка,

излива се порой навред.

Аз пиян съм като кирка,

кандилкам се назад-напред.

 

Дъждовно, хладно, ветровито

и всеки в къщи се е сврял.

Копеле съм си навито,

дори да мокър съм парцал.

 

Пере дъждът, не му и пука!

По пусти улици беснее.

Но с мен - пич с посиняла джука,

да се бъзика той не смее.

 

Подгизнал съм до всички кости,

всеки казал би веднага:

,,Ей този, Господ да го прости!

Я на ,Рогошко*" да си ляга!"

 

Пък аз наперен съм, защото

все пак, съм черен гологан.

Ще ритна някога кросното,

но не след този ураган!

 

Така, че - я ме оставете

да се клатушкам в този ад!

Постфактум, моля ви, помнете:

аз готин съм, макар и гад!

 

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – Рогошко шосе -\дом за вечен покой в Пловдив.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...