23.05.2023 г., 14:26

Дъжд

1K 0 0

Дъждът вали навън без спирка,

излива се порой навред.

Аз пиян съм като кирка,

кандилкам се назад-напред.

 

Дъждовно, хладно, ветровито

и всеки в къщи се е сврял.

Копеле съм си навито,

дори да мокър съм парцал.

 

Пере дъждът, не му и пука!

По пусти улици беснее.

Но с мен - пич с посиняла джука,

да се бъзика той не смее.

 

Подгизнал съм до всички кости,

всеки казал би веднага:

,,Ей този, Господ да го прости!

Я на ,Рогошко*" да си ляга!"

 

Пък аз наперен съм, защото

все пак, съм черен гологан.

Ще ритна някога кросното,

но не след този ураган!

 

Така, че - я ме оставете

да се клатушкам в този ад!

Постфактум, моля ви, помнете:

аз готин съм, макар и гад!

 

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – Рогошко шосе -\дом за вечен покой в Пловдив.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...