Дъжд
...
Не е честно, пропуснах дъжда,
тази врява от кал и капчуци,
но спестих си след него ръжда,
свила пълно гнездо със юмруци.
Липсва нещо във този сезон,
нещо мое, което преди имах,
може би е един полутон,
с който мойто сърце още бие.
На шега спирам времето пак,
заваля, а калта е горчива,
нещо... някой подлага ми крак
или просто дъжда ме отмива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
