Дъжд
ДЪЖД
Студено ми стана,
вече две денонощия непрестанно вали,
сякаш в небето е отворена рана,
та се сипят и едри, и дребни сълзи.
Няма облаци да го превържат,
няма луна да го утеши,
гръм и мълнии непрестанно го стържат
и от това го боли и вали.
Глухо, провлачено, като за изпроводяк,
остава гарвани да заграчат
и дъждът да премине във сняг.
С думи ли да го утешавам?
По стъклата се стичат вече.
Ако дъждът така продължава –
ще е за трета поредна вечер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Иванов Всички права запазени
