Sep 15, 2010, 10:07 AM

Дъжд

  Poetry » Other
1.1K 0 5

 

ДЪЖД

 

 

Студено ми стана,

вече две денонощия непрестанно вали,

сякаш в небето е отворена рана,

та се сипят и едри, и дребни сълзи.

Няма облаци да го превържат,

няма луна да го утеши,

гръм и мълнии непрестанно го стържат

и от това го боли и вали.

Глухо, провлачено, като за изпроводяк,

остава гарвани да заграчат

и дъждът да премине във сняг.

С думи ли да го утешавам?

По стъклата се стичат вече.

Ако дъждът така продължава –

ще е за трета поредна вечер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...