ДЪЖД
Студено ми стана,
вече две денонощия непрестанно вали,
сякаш в небето е отворена рана,
та се сипят и едри, и дребни сълзи.
Няма облаци да го превържат,
няма луна да го утеши,
гръм и мълнии непрестанно го стържат
и от това го боли и вали.
Глухо, провлачено, като за изпроводяк,
остава гарвани да заграчат
и дъждът да премине във сняг.
С думи ли да го утешавам?
По стъклата се стичат вече.
Ако дъждът така продължава –
ще е за трета поредна вечер.
© Валентин Иванов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
