Дъжд за песимисти
" Мъжките сълзи текат навътре! –
бе писал мой добър приятел.
– Днес трудно е да си мечтател,
но пò – да бъдеш простосмъртен..."
Не го отричам: на осмисляне
все още подлежи светът,
но, питам се, ще се пречистим ли
от страхове и суета,
щом сиви, но и черни тонове
невидимо пластят се в нас,
щом радостите следват стонове,
а любовта – предсмъртен час!
Ще ни пречисти, знам, дъждът!
Ще ни пречисти, но позна ли:
сълзите наши са това -
не капки, облаците дали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
