МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
5.11.2024 г., 10:26 ч.

Дъждовен благослов 

  Поезия » Друга
101 2 8

Отрупан с цветове е здрачът –

градът запалва светлини,

лукаво мами минувачи:

„Не стой зад къщните стени,

излез на въздух, погледни –

отрупан с цветове е здрачът!“

 

Препълват улиците хора –

след седмичен усилен труд      

жадуват свежест и отмора,

остава паркът с глас нечут,

хор птичи с бар разюздан спори –

препълват улиците хора.

 

Поглъща ги неонов устрем –

и пак е глъч и суета,

и пак е ярко, кухо лустро,

и пак е шумна самота,

в душите хладно е и пусто –

поглъща ги неонов устрем.

 

Под ромона на дъжд внезапен   

пожари утрото топи,

отдръпва нервните си лапи

звукът от снощните тълпи,

а съботата сладко спи                    

под ромона на дъжд внезапен.

 

  Другото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Път заникъде
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Друга
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
  218  2  3 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти: "Това имах предвид." Отговор: "Благодаря ти, Димо." Разговорът е изчерпан. Следващият ти коментар вече е преекспониране. Ако имаш да кажеш още нещо, напиши го в произведение, иначе се получава говорилня. Това е добронамерена критика на начина ти на коментиране. Не отговаряй на този коментар, чу ли? Трябва да се научиш да спираш навреме. Благодаря ти, че се притече. Искрено!
  • Много ми е трудно да коментирам чуждите творби. Когато нещо ми хареса не мога да напиша смислен коментар. А не обичам да изпадам в клиширани похвали. От опит знам, че и критични изказвания тук не се приемат лесно... и напоследък се въздържам да коментирам колегите-автори. Но чета.
  • Благодаря ти, Димо 🌸
  • Това имах предвид. Наистина не разбирам тънкостите, но приемам прочетеното на усет. Така и пиша.
  • За това трябва да попитаме оценилия. Когато обяснявах концептуалността на една от стихосбирките си преди време, някои поискаха да повторя. Написах "Слънчев есенен месец", но повечето стихотворения там бяха отдавнашни и не се получи много показно. Сега изпращам за конкурси и публикувам и тук тематично свързани стихотворения със сюжетна развиваща се линия, и дори прибавям и разкази към тях! Тези стихотворения също са свързани – размених местата на първото и второто и пак се получи сюжетна линия! Може и да не разбираш от тънкостите на поезията, но можеш да харесваш или не. Не е задължително да разбираш как е сътворено това, което четеш. И аз не знам как са направени "живите картини", за които пиша в третото стихотворение, нито бих могла да сътворя нещо подобно, но им се любувам с удоволствие. И мога да да нарека сенките по стените на стаята си "живи картини". Това неразбираемо ли е? Не предизвиква ли естетическа наслада?
  • Аз не разбрах кое е достойно за по-ниската оценка. Може да не разбирам от тънкостите на поезията, та затуй.
  • Благодаря за коментара. Благодаря и на оценилия ме с по-ниска оценка – явно е съгласен с журито на конкурса. И такива трябва да има – не е възможно да се харесваме на всички. На мен също не ми харесват някои стихотворения, но тогава казват, че "цапам страници". Не знам защо някои "цапат", а други "изказват мнение". Явно опитите ми да разнообразя формата на стиховете си се приема не особено ентусиазирано. И чайки даже някакви фигурални рисувам... До какво падение стигат някои в напъните си да бъдат оригинални! Това поезия ли е въобще? 😃
  • Харесва ми стихотворението като метафора на нощния живот - ще цитирам стих от една песен: "if this is heaven, I'm not afraid of hell"
Предложения
: ??:??