Дъждовен благослов
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни –
отрупан с цветове е здрачът!“
Препълват улиците хора –
след седмичен усилен труд
жадуват свежест и отмора,
остава паркът с глас нечут,
хор птичи с бар разюздан спори –
препълват улиците хора.
Поглъща ги неонов устрем –
и пак е глъч и суета,
и пак е ярко, кухо лустро,
и пак е шумна самота,
в душите хладно е и пусто –
поглъща ги неонов устрем.
Под ромона на дъжд внезапен
пожари утрото топи,
отдръпва нервните си лапи
звукът от снощните тълпи,
а съботата сладко спи
под ромона на дъжд внезапен.
Другото стихотворение, което участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“ и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
