Път заникъде
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка
и втора употреба джинс.
До него – мургавелка – капка,
облегната на своя Принц.
Камшик размахал е безкраят,
на хоризонта – облак чер.
Къде са тръгнали – не знаят,
под брулещ вятър – кожодер.
Свистят прелитащи машини –
с изкуствен чар и интелект,
а те – деца на век отминал,
на присмех само са обект.
Сред шум от лъскави „карети“,
изгубили навярно път,
те влачат своята несрета.
А пътищата се множат…
https://www.youtube.com/watch?v=vDS-WC40YBk
https://www.youtube.com/watch?v=Qcbhjr70zm8
Стихотворението участва в ХVI национален конкурс за поетеси „Дора Габе `2024” на община Генерал Тошево, СБП и НЧ „Дора Габе 1940“, и не спечели награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
