Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера
и стълбовете - сякаш сталактити.
Бетонова опушена зора...
Това е днес! За утре-то не питай!
Дъждовен смог и мирис на бензин...
Животът е отдавна циментиран.
Вали в душите и навън вали
и търсиш се, а все не се намираш.
© Нели Вангелова Всички права запазени