Dec 2, 2007, 1:52 PM

Дъждовен смог 

  Poetry » Landscape
803 0 13

Чадърен хоризонт. Мастилено небе.

Посърнали сивеещи усмивки.

От радостта ни зимата краде,

от светлината - полумрака синкав.

Прилича днес градът на пещера

и стълбовете - сякаш сталактити.

Бетонова опушена зора...

Това е днес! За утре-то не питай!

Дъждовен смог и мирис на бензин...

Животът е отдавна циментиран.

Вали в душите и навън вали

и търсиш се, а все не се намираш. 

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пишеш, сякаш рисуваш!
  • Целият стих е унакален!Много,много ми хареса!МНОГО...споменах ли го вече?!
  • Аз трябва да ви благодаря, приятели! Благодаря ви, че ви има!
  • Нели, обожавам да те чета!!!
    Благодаря ти!
  • Чудесно е Нели!!!Поздрави за прекрасното стихотворение!!!Много е силно!!!
  • Да... Хенри
  • Прекрасно стихотворение.
    Невероятно усещане за поезия.
    С много обич за теб.
  • "Прилича днес градът на пещера

    и стълбовете - сякаш сталактити.

    Бетонова опушена зора...

    Това е днес! За утре-то не питай!"

    НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!
  • Поразяващо.
  • "Дъждовен смог и мирис на бензин...

    Животът е отдавна циментиран.

    Вали в душите и навън вали

    и търсиш се, а все не се намираш. "
    !!!
  • Направо ми спря дъха твоето стихотворение, Нели! "И търсиш се, и все не се намираш" - как си го казала само!
  • Да,едно много реалистично по своему стихотворение!И съчетано с описателни и завладяващи думи - резултата е много докосващ! Циментиран ни е живота наистина...но търсейки Истината,ще я намерим Пак някъде отвъд циментираното...
  • Такива сме си търсещи.
    Чудесен стих!
Random works
: ??:??