16.10.2021 г., 13:34

Дъждовна дреха

521 4 9

Обличам се в дъждовна топла дреха,

звънчетата на капките ми пеят,

макар че слънчевия ден ми взеха,

в симфония се сбъднаха на кея,

 

прелитат над морето като птички

от водноприказливата порода,

прегръщат ме и ме целуват всички,

дъждовно щастие в сърцето водят.

 

Дъждът и слънцето са ми любими,

макар че никак, хич не си приличат,

но мисля прилика едничка имат,

защото откровено ме обичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...