16.10.2021 г., 13:34

Дъждовна дреха

534 4 9

Обличам се в дъждовна топла дреха,

звънчетата на капките ми пеят,

макар че слънчевия ден ми взеха,

в симфония се сбъднаха на кея,

 

прелитат над морето като птички

от водноприказливата порода,

прегръщат ме и ме целуват всички,

дъждовно щастие в сърцето водят.

 

Дъждът и слънцето са ми любими,

макар че никак, хич не си приличат,

но мисля прилика едничка имат,

защото откровено ме обичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...