Дъждовна нощ
Ноща покрива с черен плащ земята
и само тук - таме просветваха звезди.
Не виждаше се даже и луната,
в полето вълци виеха сами.
Сгъстяват мрака облаци дъждовни,
донесени от вятър силен.
Изглеждат тъмни и злокобни,
ала след жегата са много мили.
Проблесна мълния в небето.
Дъждът изсипва се като река.
Почувствах свежест, нова сила
ме завладява след това.
Реших през бурята да мина,
за да усетя тази мощ.
Невероятно е и е велико,
от мен изпитаното в тази нощ.
Приседнах аз на мокра пейка
и гледах в тъмното, в нощта.
В душата ми е светло, а в далечината
премигна мъничка звезда.
и само тук - таме просветваха звезди.
Не виждаше се даже и луната,
в полето вълци виеха сами.
Сгъстяват мрака облаци дъждовни,
донесени от вятър силен.
Изглеждат тъмни и злокобни,
ала след жегата са много мили.
Проблесна мълния в небето.
Дъждът изсипва се като река.
Почувствах свежест, нова сила
ме завладява след това.
Реших през бурята да мина,
за да усетя тази мощ.
Невероятно е и е велико,
от мен изпитаното в тази нощ.
Приседнах аз на мокра пейка
и гледах в тъмното, в нощта.
В душата ми е светло, а в далечината
премигна мъничка звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
