Дъждовна среща
Срещнах един "сакат" човек...
по пътя за Асеновата крепост
каза ми гордо: "Аз съм поет"-
продавал душа във куплети.
С патерици вместо крака
катереше Асеновата крепост,
приличаха сякаш на крила
усмихнах се - каква нелепост...
Върви нагоре като лъв,
дъб вековен прошумява,
приличаше дори на връх
със сняг в косата побеляла.
Очите му - почти на век,
горещо рецитира, ръкомаха,
дъждовно утро като лек,
небето спука се, изплака.
Чадър подаде ми с криле:
Красива, казва, си топола,
усмихнах се - такъв човек
се среща само във Родопа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
