Nov 12, 2016, 6:45 PM

Дъждовна среща

  Poetry
528 3 20

Срещнах един "сакат" човек...

по пътя за Асеновата крепост

каза ми гордо: "Аз съм поет"-

продавал душа във куплети.

 

С патерици вместо крака

катереше Асеновата крепост,

приличаха сякаш на крила

усмихнах се - каква нелепост...

 

Върви нагоре като лъв,

дъб вековен прошумява,

приличаше дори на връх

със сняг в косата побеляла.

 

Очите му - почти на век,

горещо рецитира, ръкомаха,

дъждовно утро като лек,

небето спука се, изплака.

 

Чадър подаде ми с криле:

Красива, казва, си топола,

усмихнах се - такъв човек

се среща само във Родопа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...