7.04.2018 г., 15:43 ч.

Дъждовни пеперуди 

  Поезия » Друга
3377 30 36

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.

Потекоха на хоризонта

намастилените ми букви

и беше трудно да проходи

душата с калпави обувки.

 

Светът ме кара да сънувам.
Сънят ми често е тревожен.
Приятелството колко струва,

дали изобщо е възможно?


Когато посреднощ се будя,

напълно сам и друго няма

освен дъждовни пеперуди,

навярно тихо плаче мама.

 

Когато няма кой да пита

дали съм трън, или съм цвете,

тръгнете, моля, към звездите

и моите писма четете.

 

© Слави Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??