Дъждовни пеперуди
До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта
намастилените ми букви
и беше трудно да проходи
душата с калпави обувки.
Светът ме кара да сънувам.
Сънят ми често е тревожен.
Приятелството колко струва,
дали изобщо е възможно?
Когато посреднощ се будя,
напълно сам и друго няма
освен дъждовни пеперуди,
навярно тихо плаче мама.
Когато няма кой да пита
дали съм трън, или съм цвете,
тръгнете, моля, към звездите
и моите писма четете.
© Слави Тодоров All rights reserved.
