23.05.2009 г., 2:12

Дъждовно сърце

920 0 1

Дъждовно сърце

 

Моето сърце е път дъждовен -

осеян с пролетни цветя,

градина райска с грях лъжовен

е символ в мене на невинността...

 

Моята душа е забранена зона -

забравена без обич в тъмнината,

сълза последна ще пророня

и ще приветствам светлината...

 

Моите ръце са жадни за любов -

за нежна ласка в миг на самота,

ще се изтръгна от света суров

и ще осъществя с тебе своята мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...