Дъждовно сърце
Моето сърце е път дъждовен -
осеян с пролетни цветя,
градина райска с грях лъжовен
е символ в мене на невинността...
Моята душа е забранена зона -
забравена без обич в тъмнината,
сълза последна ще пророня
и ще приветствам светлината...
Моите ръце са жадни за любов -
за нежна ласка в миг на самота,
ще се изтръгна от света суров
и ще осъществя с тебе своята мечта...
© Радосвета Петрова All rights reserved.