Дъждът ме обича
Дъждът - тиха приказка, плахо вали.
(Забравих да взема чадъра, разсеяна.)
Вървя и си мисля: "Защо ме боли?
И днеска ли няма да те изживея?"
Отровно зелените майски дървета
за нещо си шепнат с дъжда зад гърба ми.
Изядени токчета, влажни павета,
до болка изтръпнали стиснати зъби...
Изкачвам го, толкова хиляди пъти,
до тебе стълбището, тъмно и тясно.
Дъждовно присмива се облакът мътен:
"За тебе го няма, не ти ли е ясно?".
Понякога, седнала на стъпалата,
аз чакам за тебе. (И тайничко плача.)
И чуя ли долу да тропне вратата,
си мисля, че идваш, и стреснато скачам.
Ще тръгвам. Боли да обичам така -
без никой отсреща любов да изпитва.
Мен, май, ме обича единствен дъждът
и, с капки дъждовни, ми крие сълзите.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Силно болезнен стих...В него открих и себе си!
