4.11.2008 г., 19:16 ч.  

Дъждът ме обича 

  Поезия » Друга
622 0 10

Дъждът - тиха приказка, плахо вали.

(Забравих да взема чадъра, разсеяна.)

Вървя и си мисля: "Защо ме боли?

И днеска ли няма да те изживея?"

 

Отровно зелените майски дървета

за нещо си шепнат с дъжда зад гърба ми.

Изядени токчета, влажни павета,

до болка изтръпнали стиснати зъби...

 

Изкачвам го, толкова хиляди пъти,

до тебе стълбището, тъмно и тясно.

Дъждовно присмива се облакът мътен:

"За тебе го няма, не ти ли е ясно?".

 

Понякога, седнала на стъпалата,

аз чакам за тебе. (И тайничко плача.)

И чуя ли долу да тропне вратата,

си мисля, че идваш, и стреснато скачам.

 

Ще тръгвам. Боли да обичам така -

без никой отсреща любов да изпитва.

Мен, май, ме обича единствен дъждът

и, с капки дъждовни, ми крие сълзите.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??