Дъждът - тиха приказка, плахо вали.
(Забравих да взема чадъра, разсеяна.)
Вървя и си мисля: "Защо ме боли?
И днеска ли няма да те изживея?"
Отровно зелените майски дървета
за нещо си шепнат с дъжда зад гърба ми.
Изядени токчета, влажни павета,
до болка изтръпнали стиснати зъби...
Изкачвам го, толкова хиляди пъти,
до тебе стълбището, тъмно и тясно.
Дъждовно присмива се облакът мътен:
"За тебе го няма, не ти ли е ясно?". ...