...дълбая с длани нищото
Бяха ли се свършили мъжете,
че точно теб в просъница целунах?
Летя ли, не, отсече ми крилете,
а без криле небето се бълнува.
Ограби ме страстта, като вдовица
сега чернея в белите си грешки.
Да, те през зимата ги няма птиците,
а казват, че да бъркаш е човешко.
А време се не връща, то е скитника
подминал в странстванията дома си
и аз така, дълбая с длани нищото,
че с грешките загубих същността си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
