Бяха ли се свършили мъжете,
че точно теб в просъница целунах?
Летя ли, не, отсече ми крилете,
а без криле небето се бълнува.
Ограби ме страстта, като вдовица
сега чернея в белите си грешки.
Да, те през зимата ги няма птиците,
а казват, че да бъркаш е човешко.
А време се не връща, то е скитника
подминал в странстванията дома си
и аз така, дълбая с длани нищото,
че с грешките загубих същността си.
© Николина Милева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
