Дълг
Дължа на себе си едно!
Да съхраня мечтите си…
Дори да са безумни!
Да ги измечтая, да полетя,
В топлата ти, искаща прегръдка.
Да склоня глава на мъжкото ти рамо,
в двете ти ръце да се стопя,
и да заспя изпита в нежността ти.
Не чакам утре! Стига тишина!
Ще изкрещя до болка… всичко,
което е затворило в окови,
онези лудите, момичешки мечти,
които шият ми крилете нощем.
Дължа на себе си… едно!
Да обичам себе си, забравила навярно,
Безумните, влудяващи мечти,
които нощем ме изграждат.
Диана Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
