Дълг
Дължа на себе си едно!
Да съхраня мечтите си…
Дори да са безумни!
Да ги измечтая, да полетя,
В топлата ти, искаща прегръдка.
Да склоня глава на мъжкото ти рамо,
в двете ти ръце да се стопя,
и да заспя изпита в нежността ти.
Не чакам утре! Стига тишина!
Ще изкрещя до болка… всичко,
което е затворило в окови,
онези лудите, момичешки мечти,
които шият ми крилете нощем.
Дължа на себе си… едно!
Да обичам себе си, забравила навярно,
Безумните, влудяващи мечти,
които нощем ме изграждат.
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
